вторник, 1 декември 2009 г.

За гр.Поморие

ИМОТИ - ПОМОРИЕ

Град Поморие (14 560 ж.) се намира на полуостров, вдаден 5 км в морето. Полуостровът отстои на 18 км североизточно от Бургас и 408 км източно от София. За да се влезе в града, се преминава през тесен и дълъг провлак между морето и лимана. От север поморийският лиман подпира полуострова и създава впечатление на врязване в него.

Някога тук е имало селище на траки, по-късно колонизирано от гърците. През V в. пр. Хр. тук е основана колония на метрополията Месамбрия. Градът бива наречен Анхиало и е бил едновременно колония и на Аполония (дн. Созопол). Полека-лека градът влиза във вражески отношения с Месамбрия поради това, че е населяван от йонийци, а месамбрийците са дорийци по произход. Основен поминък е риболовът, добиването и търговията с морска сол. Идеални условия за това осигурявал плиткият лиман, където първите заселници откриват естествено останали ивици сол в пясъка. Древният град всъщност се е намирал по-навътре в сушата, в местността Палеокастро, където днес могат да се видят пръснати неговите руини. Под римска власт към името на града вече е прибавено Улпия и за дълго време измества в славата си дори Аполония. Анхиало възвръща името си през средните векове. Пострадал много от варварски нашествия и през VIII в. е съграден наново от византийската императрица Ирина. Градът преминава от български във византийски ръце и обратно, като по-често е българска територия. През 1366 г. е завладян и препродаден на Византия от Амадеус Савойски и неговите рицари. Пада под османска власт заедно с Несебър през 1453 г. По времето на семейството Кантакузин, потомци на последните византийски императори, градът отново надига глава, но Михаил, тогавашен наследник на рода, е принуден да бяга във Влашко. Планът му не успява и той е обесен, но неговите синове успяват да се спасят. След Освобождението градчето отново стъпва на крака и има първостепенно значение в Бургаския залив. През 1906 г. в града избухва пожар, който почти го срива до основи. Остава известен като соледобивен център, отглеждат се плодове и зеленчуци, има традиция във винарството и производството на консервирани храни.

Днес поминъкът му се определя значително от туризма, има изграден и калолечебен център. Езерото с лечебна кал е открито още през III - IV в. пр. Хр. и наречено по-късно от Анна Комнина (византийска писателка) “Свещеното езеро”. В по-ново време, след доказаните уникални за Европа лечебни качества на калта, през 1902 г. тук е построена първата калолечебница. Лекуват се заболявания на опорно-двигателния апарат, радикулит, ревматизъм, ишиас, лумбаго, дискова херния и др.

Старите църкви “Преображение Христово” (ХVIII - ХIХ в. с ценен иконостас и икони) и “Успение Богородично” (ХIХ в.). Поморийският манастир “Св. Георги Победоносец” със запазен каменен релеф на Св. Георги. Музейна експозиция в дома, където е живял поетът П.К. Яворов и негов паметник при Яворовите скали. Близо до къмпинг “Европа” в местността Кухата могила е открита куполна гробница мавзолей (III-IV в.), изключително интересна с фуниевидната си конструкция. Отворена е за посетители.

Най-известните ресторанти в града са “Царевец” и “Пенека”. Освен ресторантите към хотелите, тук има множество частни заведения, павилиони и магазини. Може да се купи на ниски цени и селскостопанска продукция от самите граждани - на ръка или на пазара. В някои почивните станции (над 30) се допускат и външни клиенти за хранене при промяна цената на купоните.

Редовен градски транспорт свързва Бургас с Поморие. В това направление има маршрутни и обикновени таксита и микробуси. По договаряне може да се ползва и частен воден транспорт до Бургас или Несебър.

Редовен градски транспорт свързва Бургас с Поморие. В това направление има маршрутни и обикновени таксита и микробуси. По договаряне може да се ползва и частен воден транспорт до Бургас или Несебър.

Няма коментари:

Публикуване на коментар